Toр Константино споделя три изключителни неща, които той казва на децата си, а никога не е чул от баща си.

Бях отгледан в любящ и сигурен дом и знаех, че баща ми ме обича. Знаех това, защото ми го казваше през целия ми живот – от както бях малко момче докато го видях за последен път преди да умре от инфаркт на 64 години. Бях на 38, когато баща ми почина. Въпреки, че бях голям мъж, ми беше трудно да преживея тази загуба.

Имах много положителни спомени и споделени преживявания с баща ми, докато беше жив. Когато си отиде, най-неочакваното нещо, което ме наскърби беше, че осъзнах един факт. Че имаше разговори, които ние никога не проведохме и неща, които той никога не ми каза. Има някои неща, които имах нужда да чуя от своя баща – като всеки друг човек. За съжаление, тези ми нужди не бяха задоволени и те растяха, въпреки че родителите ми ме обичаха.

Жена ми и аз имаме три деца, и се стремим да правим всичко възможно да задоволим техните нужди. Дори аз лично полагам усилия в някои области. По-конкретно, има три неща, които ми се иска баща ми да ми беше казал, докато беше жив. И които аз рутинно казвам на моите деца.

Аз вярвам в теб

Това е нещо, което всеки син и дъщеря трябва да чуе от баща си. Светът и „хейтърите“ като цяло представляват повече от достатъчно предизвикателство за детските представи, мечти и цели. Представям си, баща ми да ми беше казал, че вярва в мен и че мога да го направя. Това насърчение би било достатъчно, за да ме вдъхнови да опитам отново. Отказах се от няколко младежки мечти и цели, защото не можех да повярвам в себе си. Или защото не можех да видя нищо зад моментните неуспехи, които преживявах тогава.

Като бащи сме длъжни да помогнем на нашите деца да издържат предизвикателствата и препятствията, като споделяме своя опит, проницателност и перспектива. Когато децата ни са изправени пред предизвикателства или отказ, ние трябва да ги държим и да им казваме: „Минал съм по пътя, по който вървиш. Можеш да преодолееш тази пречка, аз вярвам в теб.“ Кое дете, малко или голямо, не иска и няма нужда да чуе това от баща си?

Искам да прекарвам времето си с теб

Моите родители винаги са работили усилено, за да облекат и да хранят всяко от петте им деца. Въпреки че баща ми ме обичаше, той не прекарваше много време индивидуално с всеки от нас. Независимо от любовта си към мен, липсата на внимание само за мен от негова страна ме караше да си задавам въпроса дали той всъщност наистина ме харесва като човек. Не ме разбирайте погрешно, той е бил в дома си всеки ден по положителен начин. Но той не си взаимодействаше с нас на индивидуална основа. Той ще чете на глас на всички деца понякога и ще пее песни с нас заедно в колата. Това са приятни спомени от моето детство, но той рядко прекарваше индивидуално време с децата си. През целия ми живот баща ми никога не игра футбол, бейзбол или на фризби само с мен. Дори когато станах възрастен, баща ми рядко инициираше контакт с мен. Разбирам, в ретроспекция, че това не е било неговия личен стил. Но като негов син, аз исках той да достигне до мен – да иска да бъде с мен.

Независимо от любовта си към мен, липсата на внимание само за мен от негова страна ме караше да си задавам въпроса дали той всъщност наистина ме харесва като човек. Въпреки че може да изглежда глупаво на някои, аз никога не искам децата ми да растат с този въпрос.

Гордея се с теб

Просто е зашеметяващ броя на хората, които никога не са чували баща им произнася думите: „Аз се гордея с теб.“ Този свят ще бъде коренно различно място, ако всяко дете беше чуло от баща си колко се гордее с него. Аз не знам защо бащите не казват това по-често. Нито един от най-близките ми приятели не е чувал тези думи от своя баща. Не го разбирам. Не говоря за моментите, когато детето е направило някакви глупости. А за тогава, когато е направило нещо правилно, красиво, похвално и заслужава изцяло гордостта на своя баща. Децата ми никога няма да задават на себе си или на друг въпроса дали аз се гордея с тях. Независимо от факта, че аз все още не знам със сигурност дали баща ми беше горд с мен.

Когато става въпрос за подрастващи деца, любовта и сигурността са на върха на класацията на потребностите – и аз им ги давам. Но също знам, че има някои дългогодишни дупки в сърцето ми, които искам моя баща да се беше опитал да запълни. Желанието ми е моите деца да нямат никога такива.

Източник

Снимка