Но мозъкът ни има своя собствена логика и отказва да възприеме очевидното в тази взаимовръзка. Всяка сутрин милиарди хора на планетата сядат зад волана, пускат радиото и се впускат с лекота по магистралите. Същите хора треперят като листа на трепетлика на борда на самолета и се тъпчат с успокоителни преди полет.

Феноменът на пренебрегването на вероятностите ни кара да се страхуваме хипотетично за живота си от терористичен акт, без да мислим за много по-реални опасности като падане по стълбите или случайно отравяне.

Аз винаги съм прав

Обичаме да се съгласяваме с хора, които се съгласяват с нас. Ето защо избираме да общуваме с индивиди със сходни на нашите възгледи, съждения и предпочитания. Неприятни са ни личности, групи хора или сайтове, които ни карат да се съмняваме в собствената си правота.

Психологът Бъръс Скинър нарича това явление „когнитивен дисонанс“. Тази избирателност води до сериозен капан – ние възприемаме само тази информация, която потвърждава нашите съждения. Игнорираме или отхвърляме всяко нещо, което е в конфликт с нашата истина и заплашва да разруши образа ни за света, който сме си създали.

Ези или тура

Много от нас са убедени, че събития от миналото могат по някакъв начин да повлияят на настоящето. Това явление се нарича грешката на играча. Прост пример — хвърлянето на монета.

Ако пет поредни пъти се падне „ези”, нашият мозък е абсолютно сигурен, че следващият път ще е „тура”. Всъщност шансовете това да стане си остават както при предишните пъти – 50 на 50. Така работи и капанът „позитивно очакване”, в него се хващат игроманите. Те си казват: „Е, вече четири пъти загубих. Няма начин сега да не се паднат моите числа, няма начин…” И следва разорението.

Струваше си

Всеки може да си припомни кога е купил нещо адски скъпо и съвършено ненужно. И вместо да отиде да върне покупката, намира оправдание, че тя „си струва”. Така работи шопинговата рационализация.

Мозъкът е програмиран за утешения, когато извършите явна глупост. Вие почвате да мислите, че рисковете са били оправдани и бихте постъпили по същия начин и следващия път при сходни обстоятелства.

Не е от нашите – значи е лош

Това е нашата вродена потребност да се чувстваме част от колектива, екипа, отбора, семейството, стадото…

Разковничето е в думата окситоцин — „молекулата на любовта“. Този хормон ни помага да създаваме тесни връзки помежду си и да отблъскваме всички, които са останали извън нашия кръг. Прави ни подозрителни, внушава страх и даже високомерие към „чуждите”.

Спомнете си, когато останахте без работа последния път. Не усещахте ли, че всичките ви работещи приятели и близки се отдалечиха някак си от вас? Ами когато се разведохте?

Ние надценяваме хората от нашата си група и подценяваме тези, за които всъщност нямаме никаква представа какви са. Говорим за вътрешногрупова пристрастност.

Защо има толкова много бременни наоколо

Често започваме навсякъде около нас да забелязваме нещо ново за нас. Струва ни се, че това „нещо” направо ни преследва. В действителност просто до този момент не сме му обръщали внимание. Нарича се избирателно наблюдение.

Купувате си нова кола и от този момент забелязвате с изумление, че около вас е пълно със същата марка.

Жена, която е забременяла или много иска да забременее, навсякъде – по улицата, в магазините, в поликлиниката – започва да вижда все повече бременни. Същото може да се случи с някаква песен или рядко използван израз. Или пък сте прочели впечатляваща книга и изведнъж разбирате колко много от познатите ви я четат или са я чели.

Стадното чувство

Обожаваме да се движим заедно с тълпата, макар че може да не го съзнаваме. Когато хората около нас си избират любимец – певец, модел, спортист, политик – нашата индивидуалност се изключва. Ставаме подвластни на „груповото съзнание”, което се поражда с ефекта на лавината.

Вещ, която колегите ви смятат за „яка”, най-вероятно ще се стори „яка” и на вас. Така е в спорта. Ако повечето от обкръжаващите ви индивиди са фенове на даден отбор, ще ви е много трудно да не се подадете на всеобщото увлечение.

Мълчанието е знак за съгласие

Склонността ни да смятаме, че другите мислят като нас е предизвикана от ефекта на пренасянето. Много често членовете на радикални организации са уверени, че целият свят приветства позицията им и ги прославя, макар да знаем, че това изобщо не е така. С този ефект е свързан и ефектът на лъжовния консенсус – необоснована убеденост, че с мълчанието си обкръжаващите те подкрепят.

“С намаление” означава евтино

Обръщаме внимание на разликата между числата, но не и на това колко големи са те. Някои го наричат ефект на котвата или капан на сравнението. Тези фокуси са специалитет на експертите в маркетинга и търговията.

Разпродажба. Виждаме две цени и ни се набива разликата между тях, без да мислим за самата цена. Ако намалението е голямо, това ни грабва даже ако стоката е твърде скъпа, дори с намалението.

Този трик ползват и ресторантьорите. В менюто ще видите баснословни цени за сьомга в сметанов сос например и после 10-15 лева за тройка кебапчета с гарнитура ще ви се види като напълно нормална цена.

Ще помисля за това утре

Едно изследване от 1998 година за ефекта на текущия момент сочи интересни данни. 74% от купувачите, избирайки храна за седмицата, са напълнили количките с полезни плодове. Но когато ги помолили да направят своя избор за текущия ден – 70% от участниците в експеримента посегнали към шоколада…

Не можете да го отречете – държим се лекомислено днес, без да ни е грижа за утрешния ден. Обяснимо е, подсъзнателно прехвърляме отговорността на „този човек, който всеки от нас ще бъде утре”. И ни е трудно да разберем, че утре пак ще сме си ние, макар и остарели и помъдрели с 24 часа.

Снимка