Недовършените неща са като отворени врати към миналото, които се блъскат на вятъра и не ни позволяват да се разделим с това, което отдавна е надживяло своето.

Дори „замразени“ или „спрени“, те продължават да точат значителна част от нашата енергия, мисли и възможности, които можем да вложим, за да направим нещо друго. Като ежемесечно автоматично плащане – парите се удържат по подразбиране. Къде? Защо? За да се ​​запази тази „кармична“ връзка с това, което още не е завършено.

Психотерапевтът от миналото Фриц Перлс казва, че „недовършената работа“ е основна причина за неврозата. Той смята, че всеки започнат процес се стреми към логично приключване. И е необходимо да бъде завършен.

На тренингите и в личните сесии определяме приоритетите, като разпределяме задачите на „спешни и важни“, „маловажни и неспешни“, „важни и неспешни“  и „маловажни, но спешни“. Такава дори на пръв поглед проста работа носи яснота и облекчение, и най-важното – способността да се направи това, което наистина е важно, а не да се трупа върху себе си това, което отдавна трябва да се затвори.

Но има „неща“, които хората обикновено не добавят към списъка си за довършване. Като например:

• Да се сдобрят с майка си.
• Или да се върнат в къщата, където са израснали и да прекарат ръката си по яркия слой свежа боя, с която новите собственици внимателно са боядисали старата, останала още от дядо ограда и да се сбогуват с мисълта си за връщане тук. Поне не в този живот.
• Или да изхвърлят вещите на човека, който ги е напуснал преди година, но за всеки случай е оставил три чифта бельо за смяна и куп ненужни боклуци.
• Или може би да грабнат документите и да закрият стационарния телефон, който не е ползван толкова дълго време.

И никога не знаеш …

По някаква причина продължаваме да помним недовършените неща, като оставяме вратата открехната, дори ако само вятърът духа в нея.

Автор: И. Дибова

Превод: Боряна Семерджиева

Снимка