Дълбока и емоционална статия-напомняне за всички родители от блогъра и психолога Олга Валяева за това, че дарявайки детето с любов, не трябва да забравяте и за себе си, иначе тази неспособност да обичате себе си се предава и на него, давайки ход на множество комплекси от завишените изисквания на родителите:

Умолявам ви, не живейте само „заради децата си“!

Това е не само ненужно, но и вредно… Колко разрушени съдби, колко разбити сърца, обиди и неразбиране! Аз виждам жени, които се отказват от всичко в живота си “заради децата”. А след това виждам тези деца, заради които са се отказали от всичко. Гледката е тъжна…

Майката отглежда Ваньо сама.

Тя така и не се омъжва. Влага всичко в сина си, купува му апартамент, плаща му обучението в университета. Той израства забележителен мъж, успешен. И ето, вече е на петдесет. Никога не се е женил, няма деца. През целия си живот се е опитвал да върне на майка си неотплатимия дълг. Не се е получило.

Бащата на Маша работeл ден и нощ заради децата си.

Той имал големи планове – особено за дъщеря си. Тя била способна. И той мечтаел, че тя ще стане лекар. Изпратил я в университет. Но тя се отказала. Тя искала да живее свой живот. По друг начин. Искала да стане художник. Тогава баща й се опитал да я вразуми – и взел крайни мерки. Изчислил всичко – колко струва нейното обучение в училище, екскурзиите, дрехите, храната. И изискал тези пари да му се върнат. Трябва ли да казваме, че Маша повече не видяла своя баща? Минали са повече от тридесет години от този ден…

Майката на Ира се отказала от личния си живот.

След развода тя спира да ходи по срещи, за да не травмира дъщеря си. Дъщерята пораснала и не може да остави майка си. Не може да ходи по срещи. Не може даже да допусне мисълта за това, че ще остави майка си и ще има свой живот. Ира е вече на четиредесет. Нито веднъж не е била омъжена. Няма деца.

Родителите на Игор и Жени били много, много добри.

Те правели всичко за децата си, всичко, което могли и даже това, което не могли. Семейството винаги изглеждало задружно на семейни празници, по време на ваканция. Само че в това родителство те загубили съпружеството. Тях повече нищо не ги свързвало. Те живеели съвместно тридесет години, като мама и тате. А когато децата напуснали семейното гнездо, те просто се развели. Жени още не може да дойде на себе си от тази велика измама. Тя вече е на тридесет и седем, но не иска да се омъжва. Бои се от повторението на тъжната история. Защото майка й скоро след развода слага край на живота си.

Георги – къснороденото дете.

Над него винаги са треперели, него винаги са го закриляли, за него винаги са се грижили, даже прекалено. Казано честно, неговата майка просто отчаяно е чакала принца и е решила да роди дете за себе си. А после е решила, че чрез Георги ще сбъдне всички свои мечти. Тя всячески се е опитвала да го направи вундеркинд. Изучавал е няколко езика, ходил е на множество екскурзии, свирил е на арфа… Майка му се е гордяла с него и винаги пред гостите го е карала да им представи нещо. Арфата е нещо много екзотично! Георги е вече на четиредесет. Той се развежда. Неговите деца ги възпитава друг мъж. И Георги няма нищо против. До ден днешен Георги не знае какво иска самият той. Той не е станал вундеркинд. Не издрържал на високите очаквания на майка си и се провалил. Сега просто пие. Преди работа, вместо работа и след работа. Майка му това вече не го вижда.

Малко ли са историите като тези и колко от тях са весели и радостни? Когато детето се превръща в смисъла на живот за своите родители, това е твърде тежко за него. Това е все едно да го затворите в стая, в която отведнъж свършва въздуха. Отначало е възможно да се живее така, но постепенно започваш да се задъхваш. Задъхваш се от любовта и грижата.

И не само, че ти двадесет и пет години – или на колкото си – живееш в задушна жизнена пустиня, но и често ти все оставаш длъжен. Носят ти сметката, все едно си отишъл на гости. И с радост би помогнал на хазяите – сам, по собствена инициатива. Но когато на подноса ти носят сметката за самите двадесет и пет години, когато всеки дъх те изгаря отвътре…

Има варианти и за след това.

Детето може да плаща тази сметка вечно. Като Ира или Ваньо от историите в началото на статията. Или да започне да протестира – да започне да пие, да разваля всички връзки – като Георги и Маша… Рядко някой е способен да разбере и да приеме такова отношение от родителите си. И не само да приеме и разбере, но и да не пожертва своя собствен живот и своите интереси.

Затова ви умолявам, не живейте само „заради децата си“! Намерете за себе си друг смисъл в живота си, намерете друг смисъл в майчинството и бащинството.

За да може малките момченца и момиченца, идващи на тази планета да не стават заложници и жертви на вашата „благотворителност“ и опека.

Нека растат както Бог пожелае.

Колкото и каквото дава – това е достатъчно. Някой има милиони, друг живее „от заплата до заплата“, трети… Но това не трябва да влияе на детето и неговото възпитание – то трябва да е такова, каквото трябва да бъде.

Обичайте своя мъж.

Децата ще израстнат, а той ще остане с вас. Можете да им дадете пример за отношенията, които ще са важни за тях един ден – семейство, деца. А може да убиете всякакво желание у тях за това, ако сте обсебени от проблемите на децата, игнорирайки потребностите на мъжа.

Обичайте себе си.

Не забравяйте за себе си докато преследвате детското щастие. Не се отказвайте от рокля заради новия робот. Не сменяйте вашия козметик за учител за детето. Ако сами не се грижите за себе си, какво ще можете да дадете на другите? Какъв пример? Каква любов? От къде?

Търсете смисъла на живота отвъд материалния пласт.

Този живот ще свърши все някога, дори да не искате да мислите сега за това. Духовна практика, религия, молитви… Вие може да черпите сили оттам, вместо да дърпате всичко това от детето.

Не живейте в името на децата, умолявам ви.

Когато срещах хора, чиито родители са дали абсолютно всичко от себе си за тях, ми беше трудно да ги гледам в очите. Виждах мъката, разбитите сърца, опостушените души. В техните очи имаше вик за помощ, болка, отчаяние, вина… Те – като всички деца – много искаха да обичат своите родители. Но тогава те нямаше да оцелеят…

Дайте на вашите деца възможност да живеят и да дишат.

Тогава те ще могат да растат и да се развиват нормално.

Нашата роля като родители е проста – навреме да поливаме, да не закриваме слънцето, да пазим от вредители.

А после детето, като цвете само ще се справи и ще прояви всичко най-добро, което е заложено в него свише…

Източник

Снимка, снимка, снимка, снимка