Разказвате ли на детето си различни истории от детството ви? А знаете ли как децата обичат това? В ежедневието ни цялата комуникация с детето ни много често се свежда до набор от инструкции, забележки, поучения: “Не го прави”, “Направи го”, “Защо ти пак…”, “Пак ли…”… И нашите деца нямат достатъчно жива, интересна и вълнуваща комуникация с нас. Ние непрекъснато сме във въртележката на това да ги обучаваме на нещо и напълно забравяме, че понякога е необходимо просто да се отпуснем и да разговаряме с детето си от душа както правим това с приятелите си.

А и вие не поучавате бeзкрайно приятелите си 😊)) Това важи особено за родителите на деца в училищна възраст! Поради тази причина често всички разговори с детето-ученик постоянно се въртят около темата за училищните резултати и оценки.

За какво мога да говоря с детето?

Най-простото нещо е – кажете на детето си нещо за своето детство.

• С кого бяхте приятели?
• Какво искахте правите, на какво да играете?
• Какви игри измисляхте и забавления?
• Какви подаръци направихте със собствените си ръце? За кого?
• Събирахте ли марки, монети, бонбони, карти, календари?
• Имали ли сте някакви домашни любимци и, ако е така, как се казваха, как се грижихте за тях?
• Спасявали ли сте някога животни? Какво се случи?
• За какво мечтаехте като дете?
• Какъв искахте да станете и защо?

Започнете днес, не отлагайте за по-късно.

Ще видите как това ще ви сближи емоционално, как детето ви ще стане щастливо, с какво удоволствие ще ви слуша!

Такова общуване е абсолютно необходимо, за да можете да установите дисциплина, така че детето да ви се подчинява, да реагира на вашите забележки. Не е възможно да налагате безконфликтна дисциплина, ако нямате емоционален контакт с детето, ако във вашето ежедневие не намирате време да бъдете само с него и да поговорите с него за нещо интересно на него или просто да поиграете.

Надявам се, че тази статия е полезна за вас и вие още днес ще разкажете на детето си нещо интересно за своето детство.

Силно ви го препоръчвам!

Снимка