Има моменти, когато в привидно обикновен разговор между хората звучи скрита агресия. Тя виси във въздуха, държи в напрежение, дразни, предизвиква негативни емоции. Вероятно всеки човек поне веднъж в живота си е чувал думи, фрази, сигнали, които го вбесявали и са го карали да се възмущава. Имало е ситуации, в които понякога ние самите сме ги изричали. Но не е нужно да го правим.

Повечето хора не знаят как да контролират напълно своите емоции. Особено трудно се поддават на контрол отрицателните, негативните усещания и прояви. Естественият процес – гневът – търси изход и го намира. Изглежда, сякаш нищо страшно не се е случило. Събеседникът казва обичайна фраза без излишни емоции, но гневът ви започва да кипи. Познато ли ви е? Именно това чувство на гняв е отговор на добре скритата агресия на другия човек.

В основата на такова поведение е потискането на гнева на противника. Колкото и да се опитва, дразненето остава. Само неговата форма е социално приемлива. Тоест, съществува латентна конфликтна ситуация, на която е невъзможно да се отговори директно и затова се появява чувството на неудовлетвореност от себе си.

Кои изказвания показват, че в човека бушува ураган?

Достатъчно е да разгледате по-отблизо и да изслушате някои изказвания по време на разговора и можете да разберете всичко. Има няколко прости фрази, на пръв поглед напълно безобидни и безсмислени, които говорят за агресивност.

„Не се сърдя“

Често крием истинските си чувства и може да има много причини за това. За да спрем ненужните въпроси и да не изпаднем в състояние, в което ще бъде невъзможно да ги скрием, ние казваме, че всичко е наред, не изпитваме гняв и т.н. Вътрешно обаче всичко ври и кипи. Но гневът, както и обидата, е почти невъзможно да се скрие напълно. Той прозира между думите, излиза навън и в крайна сметка се проявява в отношението към този, към когото е насочен.

„Както кажеш“, „Няма значение“

Класическата техника, при която независимо от възрастта, социалния статус, националността – „се надуваш“ за нещо, за да се измъкнеш от откровен разговор, директен отговор. Човек не аргументира позицията си, не си прави труда да обясни какво точно не му допада, какво не му харесва. Всъщност, той изобщо не говори за това. Той просто се затваря и остава сам със своите мисли и чувства. А външно се съгласява с другия. В тази ситуация диалогът става абсолютно невъзможен. Всички врати са плътно затворени и заключени.

„Добре, ей сега!“

Всеки, който има деца в семейството си, е запознат със ситуация, в която молите детето да направи нещо или да помогне в нещо, което не му се харесва или не иска да прави. Спомняте ли си какъв тон използва, за да натърти своето „добре“ за десети или двадесети път? Възрастните постъпват по същия начин в аналогични ситуации.

„Не знаех“

Това е една от изтърканите фрази, които хората често използват в удобни или неудобни за себе си моменти. Например, ако човек е получил определена задача, която трябва да изпълни, но изобщо не иска да я изпълни в момента. Отлага изпълнението й и ако бъде попитан дали я е изпълнил, звучи стандартно извинение: „Не знаех, че е спешно“ или друга фраза в същия дух. Тоест, не харесва задачата, старае се да я забави, но не може или не иска открито да си признае това. Тази ситуация го ядосва и дразни.

„Искаш всичко да е перфектно“

Рано или късно идва времето да се изпълни това, което се изисква от човека. Тук се появява друг вариант, който ни позволява по някакъв начин да намалим нивото на негативност. Той се състои в обвиняване на човека, който му е дал тази задача. За ученика, който не си е научил урока е виновен учителят, защото е дал много за учене. За служителя, който е надвишил бюджетния лимит по време на изпълнението на проекта, е виновен работодателят, който изисква висок резултат срещу минимална сума.

„Мислех, че знаеш“

Това е друг вариант за освобождаване от отговорност и ярка проява на скрита агресия. Подобни твърдения са характерни за хора, склонни към интриги или просто гадни номера. Например те не говорят за важната информация, за полученото обаждане, полученото писмо. В резултат на такова недоразумение избухва конфликт. В крайна сметка се приема, че е трябвало да сте били наясно със събитията, довели до неприятния резултат. Е, ако се опитате да възразите, в отговор ще чуете именно тази фраза.

„С радост бих ви помогнал, но…”

Най-често можете да чуете подобна фраза от оператори в кол център, от обслужващ персонал, от държавни служители в различни офиси. Да, те ще се усмихнат учтиво. Но колкото по-често молите по-бързо да се свърши тази или онази работа, толкова повече време ще отнема тя. В резултат на това документите могат да бъдат напълно изгубени или отхвърлени под предлог, че се отказва искането. Подобно поведение не е рядкост и мнозина са се натъквали на него.

„За човек от вашето ниво се справяте много добре“

Подобно изявление е от областта на съмнителните комплименти. Това е от категорията обръщение към момиче, склонно към напълняване с уверението, че тя непременно ще се омъжи, защото има мъже, на които се харесват именно такива дами. Изказванията могат да бъдат свързани както с теглото, така и с възрастта, образованието. Има хора, които просто не мислят за това как се чувства другият и умишлено не искат да обидят никого. А има и такива, които умишлено искат да нараняват, оскърбяват и обиждат, но го правят завоалирано. Но няма в какво да ги обвиняваме. Те просто правят комплименти.

„Само се шегувам“

Хуморът е прекрасно нещо, освен ако не е сарказъм, благодарение на което можете да проявите агресия в скрита форма. Всяко гадно нещо, адресирано до определен човек, веднага се придружава от фразата „само се шегувам“. Е, ако опонентът има смелостта да реагира остро на забележката, веднага ще бъде обвинен, че не разбира шегите и като цяло, няма чувство за хумор.

„Защо се ядосваш толкова?!“

Е, ако шегата е неприятна за вас или сте разстроили, което е напълно оправдано, големият шегаджия може да попита какво е причинило тази промяна в настроението. Само една фраза ви изважда от релси и той получава огромно удоволствие от това.

За съжаление, в обкръжението на всеки от нас със сигурност има такива тролове. Когато виждате, че искат да ви подлудят, да загубите равновесие и увереност с подобни фрази – не реагирайте и не се поддавайте на провокации. В този случай при противника ще се получи ефекта на бумеранга и ще пострада сам, тъй като няма да постигне целта си.

Автор: Инеса Борцова

Превод: Бори Семерджиева

Снимка